Как 5 минути ми върнаха живота.

„- Природата не обича революциите.“ - каза терапевтът ми когато се видяхме за първи път... и ми назначи 5-минутен комплекс от прости, смешни упражнения. Смешни. Лежиш и помръдваш. Не че на мен ми беше чак смешно, но когато децата ми видяха как „лежа и помръдвам“ дни наред ме имитираха и се скъсваха от смях.

Два месеца ме делят от момента, в който чух тези думи и почти две години от първоначалната причина изобщо да го срещна. Тогава, преди тези две години травма на гръбнака промени живота ми буквално на момента. След продължителното лечение едва се движех и усещах тъпа, но постоянна болка, която нарастваше след всяко малко натоварване като изминаване на 50 метра пеша и ме връщаше в леглото за часове. Най-простото излизане се превърна в дълго, бавно обличане, дълго бавно вървене и часове почивка след това. А седенето и стоенето бяха дори по-уморителни. Всичко, което до този момент бях приемала за даденост и изобщо не забелязвах в ежедневието си изведнъж придоби съвсем друг вид. Да излезеш на среща, да посрещнеш гости, да отидеш на работа, да приготвиш храна, седмичното чистене – всичко това се превърна или в мъчение, или в невъзможност. А да стъпиш отново на токчета и да се почувстваш разкошно се превърна в мираж. Чувстваш се непълноценен заради чисто физическия дефицит, а мисълта, че се нуждаеш от чужда помощ за най-простите неща те люлее между гнева и отчаянието. „-За какви токчета бълнуваш. Така ще е от сега нататък. Трябва да го приемеш и да живееш с това.“ „Примири се. Примири се и се научи да живееш с това.“ – повтаряха загрижено повечето ми познати. Поредицата от специалисти, евентуални диагнози и изследвания даваше все един и същ резултат: "Нямаш проблем за лечение. Имаш физически дефицит, с който трябва да живееш."

Не съм обаче аз този човек, който ще приеме такова нещо ей така, понеже „трябва“, без да опитва докато може. И така, след като гневът, отричането и първоначалната паника попреминаха започнах възстановяване с кинезитерапевт. Всеки ден упражнения на ръба на силите ми докато започна да ги изпълнявам почти без усилие. (Не си представяйте подвизи – първото упражнение беше да вдигам тялото си от кръста нагоре от легнало положение по корем с ръце сключени зад врата и мръднах няколко милиметра, или си въобразих, че съм мръднала.) После увеличаване броя и продължителността на упражненията отново на ръба на силите ми докато започна да ги изпълнявам почти без усилие и т.н. Периодично стигах до претоварване, което почти изяждаше напредъка. Следваха няколко седмици почивка и после всичко започваше отначало. Вярно, всеки път преминавах по-бързо от преди през съответните етапи, но болката си остана неизменен спътник, и всичко заприличваше на танго – две напред, едно назад, а това отдалечаваше възстановяването неясно за кога и връщаше отчаянието, безсилието и гнева ми.

Докато срещнах онзи терапевт, който каза: „- Природата не обича революциите.“ И ми назначи 5-минутния комплекс от упражнения, придружен от няколко съвета и заръката да не пропускам нито един ден, както и да ги правя веднага след събуждане.

Броени дни по-късно от болката не остана и следа, а два месеца след това се престраших да стъпя на токчета и да остана на тях цял един следобед. Не че е на живот и смърт да ходя на токчета, но е важно да знам, че МОГА. Това променя начина, по който гледам на себе си и ми връща усещането за самостоятелност и контрол. Като си помисля само за двете години двигателни ограничения, които се разпростряха върху почти всяка сфера от живота ми, ограбиха времето ми и ме държаха будна нощем. Каква загуба на време и възможности! И пълно функционално възстановяне само след два месеца по 5 минути на ден!

Ако сега започнете да отделяте по 5 мин. на ден, за да подобрите една сфера от живота си, година по-късно ще имате реален резултат. Знам, че изглежда твърде отдалечено във времето и че това е доста демотивиращо, главно защото липсва незабавната награда. Но ако се съсредоточите върху процеса с мисълта, че всеки ден правите нещо добро за себе си в дългосрочен план, резултатът ще ви удиви.

Например ако учите десет думи на чужд език на ден след година ще знаете повече от 3000 нови думи. Ако отделяте 5 мин. на ден за спорт – йога, пилатес, скандинавско ходене, кинезитерапия, година по-късно ще имате наистина забележим резултат от почти незабележими в ежедневието действия.

Каква е вашата малка история на успеха?

Или

Каква е вашата малка история, по която избирате да имате успех?

05.07.2021

Това, което правим днес ще има ефект върху всички наши утре.

Всички ние „знаем“ какво трябва да правим. Трябва да работим повече, да спестяваме повече, да получаваме повече пари, да се грижим повече за здравето си, да отделяме повече време на близките си, да се храним здравословно...

Така че защо не го правим? Възможно ли е да не се нуждаем само от повече информация...

а вместо това да овладеем начините, които ще ни помогнат да направим това, което вече знаем, че трябва да правим?