Шансът е по-голям, ако му дадеш... шанс.

Харесвам Елена. Винаги съм я харесвала. Спокойна, добронамерена, средно амбициозна и с добро образование. Представител е на голяма международна компания. Работата й е свързана не само с това, в което е добра, но и с много пътувания зад граница, а това е нещото, за което винаги е мечтала. По удивителен начин съумява да съчетае служебните си ангажименти с потапяне в местната атмосфера със страст и любопитство. Винаги се връща заредена с истории, от нея блика жизненост и заразява с енергията си всеки срещнат.

Помня обаче времето, когато позицията се появи. Елена я видя, представи си колко хубаво би било да я заеме, изобщо – наслади се на представата си как би се променил животът й, ако това наистина се случи. Отдели часове да се възторгва „колко страхотно" би било. И... не направи нищо. Около месец след това се обади и в момента, в който се видяхме каза: - Моя е! Позицията е моя! - И разцъфна в усмивка.

Да кажа, че се изненадах ще бъде като нищо да не кажа. Направо зяпнах, като се има предвид как се чувстваше недостатъчно добра, недостатъчно подготвена, недостатъчно „отговаряща на условията“, недостатъчно добре облечена, недостатъчно нещо си, в сравнение с хората, с които се предполагаше, че ще се конкурира. И как донесе от хиляда кладенеца вода, за да убеди всички наоколо, че "няма начин" и „тая работа няма да стане“.

Какво се беше случило? Ами нищо. Освен че баща й я попитал дали е подала документи. Цитирам:

Елена, ококорена срещу баща си: „- Но аз нямам никакви шансове.“

Бащата, докато си прави каквото там си прави: „– Скъпаа... Шансът е по-голям ако кандидатстваш.“

Така си е, прав е човекът. Шансът да постигнем каквото и да е, е по-голям, ако направим стъпка. И това се отнася практически до всичко. Няма значение дали искаме да имаме по-спокоен живот, по-добро здраве или повече време за нещата, които обичаме. Няма значение дали искаме да пътешестваме, нито дали искаме нова работа, допълнителни доходи, собствен бизнес, освобождаване от дългове, сваляне на килограми, живот на остров или просто да има кого да обичаме. Всичко, абсолютно всичко започва с... една стъпка. И няма да стане, докато не я направим.

:) Както казва Алберт Айнщайн: „Нищо не се случва, докато нещо не помръдне.“

Виж още:

Да отгледаш навик.

05.07.2021

Това, което правим днес ще има ефект върху всички наши утре.

Всички ние „знаем“ какво трябва да правим. Трябва да работим повече, да спестяваме повече, да получаваме повече пари, да се грижим повече за здравето си, да отделяме повече време на близките си, да се храним здравословно...

Така че защо не го правим? Възможно ли е да не се нуждаем само от повече информация...

а вместо това да овладеем начините, които ще ни помогнат да направим това, което вече знаем, че трябва да правим?